Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2023 07:00 - Агорафобия
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 10453 Коментари: 18 Гласове:
25


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 


image


АГОРАФОБИЯ
*

 

 

И не виждам, но все едно, знам, край мене вървят –

равнодушно, разсеяно моят ден, моят свят.

 

Спряла, чакам си времето, дето в мене пълзи,

да смахмузя от стремето, да препусна в искри.

 

С вятър бурен, сред птиците – жива, млада, добра,

да пречистя зениците, път напред да съзра.

 

Да, докарах го някак си в стих и песен – уви,

щом напуснах дома си – в страх сърцето се сви.






* фобия от големи открити пространства;
   страх от излизане навън, от смесване с тълпата.










Гласувай:
25



Следващ постинг
Предишен постинг

1. leonleonovpom2 - Здравей, Венета!
25.01.2023 09:54
Как да го разбирам, страх от събиране с много хора или страх само от мястото за събиране!?
Да ,днешното отчуждаване или модерното-алиенация е факт, който беше одумван още от ученическите времена Бяхме задружни, защото бяхме еднакви, на едно социално ниво!
Да и това постижение на западната цивилизация, отчуждаването, е едно от първите нещо, дошли у нас!
Нормално е, богатият се гнуси от бедния и го презира, бедния пък го мрази и ненавижда, като източник за всички беди, отнели му и малкото радости в живота! Как да ходят заедно на агора?
Мина мремето на големите събрания, всеки се е затворил в себе си, знае, че той е единственият си искрен приятел! И внимава да не го предаде и той!
Сега, да ме закарат на агора или сам да отида там-абсурд! Разбера ли ,че я има ,през три улици далече от нея ще мина! Да не ме засече някой и да взема да отида!
Поздравления за стиховете!

Хубав ден!
цитирай
2. donchevav - /quote]Да, точно за тази агора ...
25.01.2023 10:54
[quote=leonleonovpom2]/quote]

Да, точно за тази агора става дума, Лео - и като пространство, и като струпване на хора. Много хубави мисли си изразил в отговор, много верни разсъждения - благодаря ти! И аз мисля така. Някога майка ми казваше: "Станала съм в пет и половина да се приготвям да ида на магазина - вземам хапчета, меря кръвно...". След смъртта на татко беше получила нещо - страхуваше се да излезе на улицата и да се среща с хора. Получаваше от това обрив - копривна треска. Вдигаше кръвно. А трябваше да ходи на работа - хранеше две малки деца. С времето й се отрази - и на стари години излизането й стана проблем. Иначе беше толкова усмихната, толкова добра - всички я обичаха, но имаше някакъв страх. Аз й съчувствах, но... какво съм разбирала! По-късно, спомням си, дори се усмихвах - докато тя събереше кураж да излезе, аз вече бях пропътувала с рейса 10-те километра до местоработата, бях направила оперативка и провела 5-6 разговора по телефона, и пътувах вече на 30-тина километра до окръжието - да предам планове и отчети, да получа инструктаж. Правех го от 3 до 5 пъти в седмицата. Често ни викаха по курсове и квалификации - понякога за месец, веднъж дори за три. Такива бяха времената. Такива бяхме и ние - млади, отворени, доверчиви, енергични. Днес майка я няма, но природата не търпи празно пространство - май достойно взех да я замествам. Добре, че идва пролет, с нея - щъркелите, работата навън по полето, на чист въздух, и разбира се, чудесните летни дестинации за почивка и зареждане.
А времената днес са такива, каквито ги описваш - несигурни, плашещи - и здравословно, и социално, и политически. Човек да му се прииска да стане охлюв. Или костенурка. Моят дом - моята крепост.
Но все още се справяме - с агорафобията, с нихилизма, с отчуждението, нали?
Бъди здрав - и с по-малко негативни чувства, скъпи Лео!
Поздрави!
цитирай
3. emi1ts - Интересни
25.01.2023 11:31
тълкувания,усет,емоции.За агорафобия съм чувала само като термин и не бях се замисляла до сега.Както и всяка фобия е свързана със собствени илюзии водещи до страхове но си е сериозен проблем както и ти споделяш.Далеч съм от това усещане и дори като че ли за мен ще е едно интересно предизвикателство такава агора:)Най- вероятно защото много рядко съм си я причинявала:)Хората са различни,уникални и това е интересно.Когато успее човек да приеме съществуването на тези различия като че ли е по- лесно и дори научава много ако има такъв стремеж.Хубави дни мила Вени!Прегръдки!
цитирай
4. donchevav - тълкувания, усет, емоции. За аг...
25.01.2023 13:32
emi1ts написа:
тълкувания,усет,емоции.За агорафобия съм чувала само като термин и не бях се замисляла до сега.Както и всяка фобия е свързана със собствени илюзии водещи до страхове но си е сериозен проблем както и ти споделяш.Далеч съм от това усещане и дори като че ли за мен ще е едно интересно предизвикателство такава агора:)Най- вероятно защото много рядко съм си я причинявала:)Хората са различни,уникални и това е интересно.Когато успее човек да приеме съществуването на тези различия като че ли е по- лесно и дори научава много ако има такъв стремеж.Хубави дни мила Вени!Прегръдки!


Благодаря ти, мила Еми! Фобиите са тежко заболяване - опазил Бог! Тук по-скоро иде реч за социалното общуване - все по-трудно, все по-компромисно. Студенина, безпричинна злоба, агресия - къде изчезнаха ония ведри лица, ония звънливи, весели гласове, които срещах някога на път за работа? Поздравявахме се и с непознатите, заговаряхме се със случайните. Взе да ме е страх да изляза извън дома - и пеша, и с кола... Знае ли човек на какво ще попадне - във всеки насреща дебне потенциален пияница, дрогиран или престъпник на свобода с богато криминално досие - поне така ни уверяват по всички медии от сутрин до вечер. Преди време реших да пътувам от Хисаря към дома с автобус - удобно, спирката му е почти до блока, два часа и съм вкъщи. Тъй и тъй пандемията понамаля, пък и прекарахме нашия си ковид. Единственото свободно място (автобусът идваше от Пловдив), беше до един мъж. Зализан такъв, гелосан - и с опашка. Е, нищо, какво пък? А и нямах избор. Заговори ме, аз с неохота мънках. Живеел в Германия - утре се връщал. Там било рай за такива като мене... ще ми намерел покровител, мъжът ми и с полиция да дойде, пак няма да може да ме вземе, ако аз не желая:))) Мислех, че се шегува - отрязах го и реших, че сме приключили. Уви, при една от почивките взе да ме дърпа - искал да ме черпи кафе. Не приемаше отказ, а-ха да ме извлече навън. Хората се втурнаха да ме спасяват, шофьорът искаше да вика полиция. До края на пътя ме настани до себе си - за по-сигурно:))) Голям страх брах - и то, на моите години. Е, ами ако бях 15-годишна?
Да, взех да се страхувам да излизам навън, да общувам със себеподобните... Иначе и аз изповядвам философията на позитивизма и доброто. Но реалният живот май е нещо по-различно... Дано да греша!
Прегръдка, мила Еми! Благодаря ти за интересния ракурс, за разсъжденията ти за различните.
Хубави зимни дни с много сняг, със здраве и веселие!
цитирай
5. mt46 - Поздрави, Вени!
25.01.2023 17:50
Да, разбирам страха ти. И аз не обичам да се вра сред много хора...
Навярно стихото може да се подобри... Първият стих ми се струва претоварен...
По принцип не харесвам римувания като добра-да съзра /да съзрЪ/, свят-вървят
/върв"Ът/... :)
Свежи, спокойни зимни дни!...
цитирай
6. donchevav - Да, разбирам страха ти. И аз не об...
25.01.2023 18:24
mt46 написа:
Да, разбирам страха ти. И аз не обичам да се вра сред много хора...
Навярно стихото може да се подобри... Първият стих ми се струва претоварен...
По принцип не харесвам римувания като добра-да съзра /да съзрЪ/, свят-вървят
/върв"Ът/... :)
Свежи, спокойни зимни дни!...


Прав си за римите. И за всичко останало - на това му викат "изсмукано от пръсти":)- така го чувствам. Но точно затова не мога да го подобря. Затова и тази ирония в края: "докарах го някак си":)

Впрочем стихчетата стоят от миналия февруари и сигурно никога нямаше да видят бял свят, ако брат ми не ме бе открехнал на горния клип на Пинк Флойд. Луднах по тази песен, слушам я месеци вече - и не ми омръзва. Може би само Comfortably numb ми е по-скъпа! :))) Та стиховете ми се сториха подходящ, макар и крайно нескопосан текст за илюстрация:))))

А, да, използвам да ти благодаря и за Simpathy на Юрая Хийп - бях я забравила, а толкова я обичах някога!

Благодаря ти, Марине! Твоята подкрепа и съвети са ми много ценни, знаеш го!
Бъди здрав! Весели и ползотворни зимни дни!
цитирай
7. emelika - Често и без страх се отдръпваш, усамотяваш се.
26.01.2023 10:12
Животът ми бе все сред много и различни хора. Адаптирам се бързо. Общувам.
Усамотих се преди 7-8 години. И буквално , и малко условно. Признавам, че ми е добре. Като дойдох на село се втурнах да обединя двете улички - горната и долната, които някак си живееха отделно. По ирония моя нов дом е на малката напречна, дето ги свързва. На долната има чешмичка и е нещо като селската агора. Дадох дъски, накарах съседа да скове масичка и пейки. Свиках "народа" /той се побира на една маса/. Запарих чай, кипнах кафе, забърках сладкиш, баница разточих, тръгнах по къщята, свиках народа. Хапнахме, пийнах ме, предложих всяка седмица да го правим и за съдбините на селото да мислим, дружни като дядовците си да сме. И наместника кметски поканих. Дай, човеко, за развитие на селските райони европейско проектче да спретнем - Тц, селото ни го нямало в регистъра. Колко му е - ще потропаме на някоя друга врата - ще го впишат. Нямало кой да се занимава. Да си я караме както сме свикнали. то управия нямало, ама като направиш баницата , викни ни.
Няколко години за Баба Марта плетох гривнички. Отивам в града и видя ли угрижен, тъжен, замислен човек, или не закичен още - връзвах мартеничка. Изумих се от разностранните реакции - какво целя, безплатен обяд няма, да не са някакви поръчани уроки, само това ми липсваше, от небето ли падам, туй с мартениците бош лаф, не ме занимавай с глупости, детинщини... Човекът днес е толкова пропит с неверие, че дори да му се усмихнеш търси зловещ смисъл. Хубавото е, че има и спонтанно усмихващи се души. Още по-хубавото е, че повечето са млади хора. Е добре ми е да общувам с тях, бързо мислят, бързо се мотивират. Само по тяхному да ги подхванеш, не със старческо съветване.
Агорафобията си има причини. По неведоми пътища, като прозявката е заразителна. Ще ми се да не е така и хората да не губят ценността да са заедно. По- често да се залавят за витото българско хоро млади и не толкова млади, не само по Нова година. От нас зависи. Да започнем от себе си.
цитирай
8. donchevav - https://donchevav.blog.bg/poezia/2016/05/21/mejdu-dve-vrati.1452862
26.01.2023 18:32
Мила Емелика, от сърце ти благодаря за този толкова интересен, и чувствам - искрен, развълнуван, коментар!
Много добре разбирам това, което споделяш - и за реакцията на кметския наместник, за равнодушието, примирението и безхаберието му, и за спонтанните негативни реакции на хората, които даряваш с мартенички. Недоверието, студенината, агресията станаха нормален човешки рефлекс - а не бива да е така, боли ме, че е така.
Живея на главна улица в малък провинциален град. Мисля дори, че сме съседки, така съм си внушила. От 5ч. сутрин край нас е манифестация - градчето е средоточие на много заводи, предприятия, станали факт след промените. Съгражданите ми са изключително предприемчиви - вериги магазини, банки, театри, изложби, спорт. Магазините работят до късно вечер, а и винаги можеш да се обадиш, особено в частните магазинчета - и да дойде някой да ти отвори:) Цветя по улиците, социален живот, удовлетвореност. Аз затова се ядосвам винаги, когато съм в Хисаря - Господ дал на този град такова богатство, а хората са едни лениви, обезверени, омърлушени. Липсва им предприемчивост, примирили са се... А колко различно беше някога - преди 30-тина години:)))
Защо го споменавам?
Не знам. Може би защото искам да се оправдая - не съм от тези хора, озлобените, отчуждените. Животът ми, благодаря на Бога, е пълен с всички благости, които един човек, особено във втората половина на живота си, може да желае, че и повече!
Може би е нещо временно. В момента ближа рани след една тежка пневмония. Сигурно не само тялото боледува, духът също баавничко се възстановява след болнично лечение. Мисля, че е това. И пак - ако ми вържеше мартеничка, нямаше да си помисля, че е нещо за уроки - така съм устроена. Наивна и доверчива съм, дори ми се смеят, че минавам от себе си заради другите. Близките ни ни упрекват, че със съпруга ми много се раздаваме, било глупост. Отворили сме дома си за всеки, който просто ей тъй, минава покрай нас. Напомни ми твоята баница:))) А, да, имам и едно стихотворение на тази тема:


МЕЖДУ ДВЕ ВРАТИ

В далечните дни,
когато сами
се справяли хората дружно,
прадядо ни млад,
наперен, сърцат,
решил, че нов дом му е нужен.

И купил парцел
за тая си цел
накрай на града, край реката.
Захванал се сам,
но тутакси там
се сбрала сговорно родата.

И тръгнал строеж
без план и чертеж:
кой колкото, както, където…
Стена по стена,
прозорец, врата,
ей тъй – нашироко в полето...

Строили деди
без план. Две врати
оставили външни – с умисъл!
От изток врата–
да влиза денят.
От запад пък – зло да излиза.

От онзи момент
във тоз монумент
цял век вече внуци се раждат
и който реши –
набързо строи –
иззидва, пристройва, надгражда.

Години наред,
превзето отвред
в строителство ново, панелно,
полето- уви,
набързо се сви
до център на градска преденост.

Сред адския бум
на прашеци, шум,
днес къщата наша се гуши
с два декара двор,
с гугутки, простор,
с два бора, асми, стара круша.

А двете врати
от двете страни
отворени вечно стоят си.
На кръстопът
се спира светът
и влиза тук като в дома си.

Ех, с тез две врати
не можем спести,
натрупа имоти и злато.
Но чувствам, крила
са те за нощта
след залеза сетен на запад…

Благодаря ти, мила Емелика! Бъди здрава, усмихната, все така позитивна - и щастлива с хората около теб!
Прегръдка, приятелко!
цитирай
9. marrta - https://www.youtube.com/watch?v=g6yFM9JWYp0
27.01.2023 07:21
Благодаря за песента, връщам жеста. Слушам два дни Висоцки и оставам без думи пред гения, всеки път откривам нови и нови песни и изумлението ми пред човешките възможности и необятността на таланта расте. Тук първата песен от албума е едно от откритията ми тези дни, откровение!
Прочетох коментарите, Вени, огорчението, дистанцирането от всички и затварянето на човек в себе си е логично следствие от събитията през последните три години. Знам, че може човек да се разочарова, особено ако има големи очаквания от човечеството, от хората. Затова от години нямам големи очаквания - търся доброто във всеки, защото, както казва Владимир Семьонович, човек сам си показва злото :)
Та, относно мартениците, правя всяка година за близки и далечни, подарявала съм на всякакви хора, пращала съм на хора, с които съм се запознала в блога. Ще се радвам да пратя и на вас двете с Емелика - ако ми пратите адреси! :) Оздравявай, Вени!
цитирай
10. donchevav - https://www.youtube.com/watch?v=qgi8ygzBcyA https://www.youtube.com/watch?v=BaoPq66X51o
27.01.2023 17:06
marrta написа:
Благодаря за песента, връщам жеста. Слушам два дни Висоцки и оставам без думи пред гения, всеки път откривам нови и нови песни и изумлението ми пред човешките възможности и необятността на таланта расте. Тук първата песен от албума е едно от откритията ми тези дни, откровение!
Прочетох коментарите, Вени, огорчението, дистанцирането от всички и затварянето на човек в себе си е логично следствие от събитията през последните три години. Знам, че може човек да се разочарова, особено ако има големи очаквания от човечеството, от хората. Затова от години нямам големи очаквания - търся доброто във всеки, защото, както казва Владимир Семьонович, човек сам си показва злото :)
Та, относно мартениците, правя всяка година за близки и далечни, подарявала съм на всякакви хора, пращала съм на хора, с които съм се запознала в блога. Ще се радвам да пратя и на вас двете с Емелика - ако ми пратите адреси! :) Оздравявай, Вени!



Благодаря ти, Доре! Да, Нелеката и Кривата - колко точно!:)))
Висоцки винаги е бил изповедник и душеприказчик, котва и рул, свещица в тъмното и дяволски огън.

"Я до рвоты, ребята, за вас хлопочу!
Может, кто-то когда-то поставит свечу
Мне за голый мой нерв, на котором кричу,
И веселый манер, на котором шучу…"

Благодаря ти за припомнянето! На 25 януари щеше да навърши 85 години. Можеше още да е жив...

Попаднах на един запис на БНТ от преди много години... Припомних си чаровния Любомир Коларов в едни млади-млади години, артистите на"Таганка" и техния "Хамлет", Васа Ганчева и Михаил Белчев. Уникален документ за онова време! Ако имаш време, изгледай клипа.
Сред многото други имам и една такава любима песен на Висоцки: "Гул затих, я вышел на подмостки" :) - из репертоара на "Таганка".
Поздравявам те с нея!

Благодаря за пожеланията. Споделям разсъжденията ти за очакванията, но ние, Стрелците, сме така - или десетката, или нищо:)))
Прегръдка, приятелко!
цитирай
11. marrta - Вени, видях филма - сърдечно благодаря!
28.01.2023 16:22
Текстовете са изумителни, без думи ме оставят...а колко много песни за тези броени години...За мартениците си помислете, може и до поискване, ако ви притеснява споделяне на адрес :)
цитирай
12. donchevav - Текстовете са изумителни, без думи ...
29.01.2023 18:49
marrta написа:
Текстовете са изумителни, без думи ме оставят...а колко много песни за тези броени години...За мартениците си помислете, може и до поискване, ако ви притеснява споделяне на адрес :)


Благодаря ти за споделянето, Доре! И аз непрекъснато откривам нови и нови, неслушани от мене песни на Висоцки - и всяка ми се струва по-хубава от предишните ми фаворити:)
Не, не се притеснявам от нищо - нали така получавам новите книги на нашите приятели от блога. Благодаря ти!
Прегръдка, приятелко!
цитирай
13. vania23 - Здравей, Вени!
01.02.2023 12:57
И аз наскоро я научих тази думичка, покрай кръстницата ми, която живее в Монреал и с която си пишем. Вече година стана, откакто дъщеря й я развила. Първо паднал приятелят й и си счупил крака на леда навън през зимата. После тя паднала и счупила ръката си. И.... Развила страх от излизане. Ни психолози помагат, ни психиатри, а младо момиче - животът пред него.
Прочетох повечето коментари и твоите отговори към тях. Разбирам те. Няма я онази сърдечност на улицата, към ближния. Няма го онова непринудено ходене на гости, без да са те канили - "аз минавах и реших да се отбия за малко..." Къде ти сега? Абсурд! Аз имам два обяснения. Едното е, че онова време беше много по-спокойно и подредено, по-малко стресово. А другото, са социалните мрежи. На мнозина, които са пристрастени, просто им свършва "добронамереността" във фейсбук и не остава за наживо. Постепенно прехвърлят живота онлайн, което си е доста тревожно.
Иначе аз голяма домошарка, но ако ме затвориш по задължение вкъщи имам чувството, че са ми откраднали живота и ще умра. Луда работа :)
цитирай
14. donchevav - И аз наскоро я научих тази думичка, ...
01.02.2023 18:13
[quote=vania23]И аз наскоро я научих тази думичка, покрай кръстницата ми, която живее в Монреал и с която си пишем. Вече година стана, откакто дъщеря й я развила. Първо паднал приятелят й и си счупил крака на леда навън през зимата. После тя паднала и счупила ръката си. И.... Развила страх от излизане. Ни психолози помагат, ни психиатри, а младо момиче - животът пред него.
Прочетох повечето коментари и твоите отговори към тях. Разбирам те. Няма я онази сърдечност на улицата, към ближния. Няма го онова непринудено ходене на гости, без да са те канили - "аз минавах и реших да се отбия за малко..." Къде ти сега? Абсурд! Аз имам два обяснения. Едното е, че онова време беше много по-спокойно и подредено, по-малко стресово. А другото, са социалните мрежи. На мнозина, които са пристрастени, просто им свършва "добронамереността" във фейсбук и не остава за наживо. Постепенно прехвърлят живота онлайн, което си е доста тревожно.
Иначе аз голяма домошарка, но ако ме затвориш по задължение вкъщи имам чувството, че са ми откраднали живота и ще умра. Луда работа :)[/quote

Здравей, Ваня!

Много ми харесаха и двете причини за отчуждението между хората, които си откроила. И с двете съм съгласна, макар че...

Макар че в малкия град нещата стоят по по-различен начин. Тук всички се познават, често се срещат, имат едни или други минали взаимоотношения и като правило малко трудно си позволяват да бъдат нелюбезни един с друг. Напротив, хората се поздравяват, усмихват се, спират се да поговорят - и ако са на акъла на моя съпруг - става загоритенджерска работа!:)

Горе-долу така стоят нещата и с непредвестените гостувания. На практика всеки може да си намери сто причини да похлопа на вратата ти. У нас пък не се налага и да хлопа - направо си влиза. Имаме един приятел, кумец ни е:) Всеки ден прави разходки по 2-3 часа за здраве - от улица на улица, от единия до другия край на града. Маршрутът му минава и през нас. Влиза, напредва смело, без да се обади, стига до някъде, до гълъбарниците например, съзерцава гълъбите десетина минути, поиграе си с котките, пофлиртува с питбулката (тя от скука е готова да се зарадва на всекиго), откъсне си нещо от градината - две-три черешки, праскова или няколко зърна грозде - според сезона, и си тръгва. Ако сме там, не ни подминава, но не ни и търси непременно. И си е много наред, може би по-скоро ние не сме:))) Сума хора го знаят явно, защото си е честа практика за "гостуване" у нас . От години входният ни звънец не работи и не му сменяме батерията - няма нужда от него:))) Градини големи, храсталаци джунгла, къщи, дворове, сушини - влизат хората навътре и почват да ни търсят - като едно време на село. Не им се сърдя, макар че често изпадам в комични и дори неловки ситуации:)))

Та така за отчуждението в малкия провинциален градец. Не можем да се оплачем от внимание.
Моята мъка и страх са за друго - вкъщи, знаеш, всичко е просто и ясно, особено ако нещата са нормални, хармонични. Светът навън обаче става все по-неразбираем, алогичен, ненормален. Била ли си скоро на опашка за нещо? Или пред гише за някаква "услуга"? Или пред лекарски кабинет? Или в болница, не дай боже? Тогава знаеш за какво говоря, какъв е моят страх.

Впрочем бях при тебе - прочетох за новите, уж добре забравени стари страхове, които ти така добре си описала.
Разбира се, над всички ни са ярките, чисти звезди - май само те ни останаха, само в тях ни е упованието вече - така поне ти си завършила своите прекрасни стихове. В тях, в ония сили над нас с молитва да ни пазят - и в дома, най-сигурното място в такива смутни, размирни времена, ни е спасението - или илюзията за спасение. Колкото и да не ми се е вярвало, че ще го кажа някога:)))

Идвам отново при тебе, мила приятелко!
Хубава вечер и здрави, успешни, с по-малко грижи, с повече радост февруарски дни!
Прегръдка!
цитирай
15. valben - Привет, Вени!
02.02.2023 15:48
Аз само ще спомена твоето евентуално "...препускане в искри". Защо не? Може, може, но не трябва да се чака, а да се опита. И никакъв страх! А за "изсмукване от пръсти" не трябва дори да си го помисляш.
цитирай
16. vania23 - Смая ме, Вени, с разказа
02.02.2023 16:32
си как е в твоето градче и особено в двора ти :) Значи, ходи си кумецът напред-назад като у тях си. При нас това е невъзможно. Дори и касиерът, който идва да събира пари и звъни на вратата на апартамента се посреща като досадник, грубо нахлул в личото пространство.
А за опашките и хората по тях ме замисли. Настръхнали са някак хората. Или отчаяни, или изнервени, или измъчени. По-възрастните са по-човечни като че ли. Сравнително наскоро чаках на опашка пред очен кабинет и както си стоях права изведнъж две непознати жени една през друга ми заразказваха живота си - запознах се със синовете и снахите им. Кой бил добър, кой лош... Съжалих като ми дойде реда да влизам, че прекъсвам толкова интересно занимание. А те добронамерено ми пожелаха "успех". А бяха смазани от живота жени.
Аз живея с усещането, че останалите добри хора постепенно остаряват и си отиват от този свят и той осиротява без тях. Но пък после си казвам, че не е възможно да съм права. Има и добри млади хора. Просто са различни. И когато аз напълно спра да разбирам новите хора на този свят, значи ще ми е дошло времето да си ходя от него. Знам ли :)
цитирай
17. donchevav - Аз само ще спомена твоето евенту...
02.02.2023 17:22
valben написа:
Аз само ще спомена твоето евентуално "...препускане в искри". Защо не? Може, може, но не трябва да се чака, а да се опита. И никакъв страх! А за "изсмукване от пръсти" не трябва дори да си го помисляш.


Благодаря ти, Вал, много, много съм ти благодарна! Май си единственият човек, който не взе да ме упреква, а директно ме подкрепи! Все по-рядко ми се случва - разбираемо сигурно:) Сред близките ми само брат ми е този, който продължава да ми е гръб в такива спорни ситуации - безрезервно ме подкрепя, май и когато не съм съвсем права:)))
Пекне ли слънце, замирише ли на море - и искрите са готови! Препуска конче-вихрогонче към Несебър. Всеки ден разходка по крайбрежната на Стария град сутрин, после неизменният маршрут Несебър - Съни бийч - Несебър по плажа, вечер - сред блесналите туристически атракции на любимия град... Агорафобия ли?
Но аз там съм си пак у дома. Пък и с чужденците е лесно да се разбираш - усмихваш се, кимваш и отминаваш. Инкогнито отвсякъде, прашинка малка в лятното безвремие. Хубаво си е лятото - и всичко, което съм аз - и птиците, и зениците, и усещането за "жива, млада, добра" - е там.
А другото - онова по телевизиите, и другото - по опашките, усещането за надвиснало зло, нервността, отчаянието и раздразнението на всички наоколо ... и него го има. Брр-р-р, да му се отще на човек да излезе навън!
Та така - стоя зад прозореца, гледаме двете с котката снега отвън - в Предбалкана имаме вече доста сняг - и всяка си мечтае за нещо. За мене - ясно. А котката... впрочем и тя е ясна - вчера мярнах на перваза отвън един риж ухажор.
Красиви зимни моменти и за тебе, скъпи Вал, в уют и удовлетвореност от днешните дни, в очакване и на още по-добри и успешни! Бъди здрав!

цитирай
18. donchevav - си как е в твоето градче и особено в ...
02.02.2023 17:32
vania23 написа:
си как е в твоето градче и особено в двора ти :) Значи, ходи си кумецът напред-назад като у тях си. При нас това е невъзможно. Дори и касиерът, който идва да събира пари и звъни на вратата на апартамента се посреща като досадник, грубо нахлул в личото пространство.
А за опашките и хората по тях ме замисли. Настръхнали са някак хората. Или отчаяни, или изнервени, или измъчени. По-възрастните са по-човечни като че ли. Сравнително наскоро чаках на опашка пред очен кабинет и както си стоях права изведнъж две непознати жени една през друга ми заразказваха живота си - запознах се със синовете и снахите им. Кой бил добър, кой лош... Съжалих като ми дойде реда да влизам, че прекъсвам толкова интересно занимание. А те добронамерено ми пожелаха "успех". А бяха смазани от живота жени.
Аз живея с усещането, че останалите добри хора постепенно остаряват и си отиват от този свят и той осиротява без тях. Но пък после си казвам, че не е възможно да съм права. Има и добри млади хора. Просто са различни. И когато аз напълно спра да разбирам новите хора на този свят, значи ще ми е дошло времето да си ходя от него. Знам ли :)


Това за у дома си е самата истина, Ваня - едва мааалка частица от социалното общуване в провинциалния град. Историите нямат край. Например с един почти непознат мъж - години наред малко след 5ч. след обед влизаше, откъсваше една праскова - имахме едно такова прасковено дърво, растеше почти до външния зид - после си излизаше. Не го безпокояхме - знаех от мъжа ми, че това му било нещо като награда за тежкия заводски ден - да мине покрай нас, да влезе и да си откъсне един - само един плод! Скоро не се е появявал - сигурно се е пенсионирал - да е жив и здрав! А, и един случай от миналия ден - идва един млад човек - не го познаваме. Но дядо му ни бил познат... както и да е, не се сетихме. Спазарил прасе, шопар направо, към 200кг, ама само щели да му го приколят. Не може ли у нас да го подредят. Да не се притесняваме - нищо не се иска от нас - ще дойдат с приятели, газ ще си донесат, ножове, ако трябва - и казани с вода, само да ги подгреем - и дървата не са проблем. Добре, но защо у нас? Ами - било по-удобно, по-закътано, не на улицата, да те гледат хората, че после нали трябва на всекиго да отрежеш по нещичко!
Да, манталитетът на малкия град в неговия все още запазен отчасти патриархален модел - "да заколиш и на всекиго да дадеш по нещичко".
Разбира се, има и хора от новия свят - охо, и още как - не само че нищо няма да му се откъсне от сърцето, ами ще гледа и твоето да прилапа:)))
И онова по опашките. Споделянето - о, да, и мене винаги ме вземат за канарче. Голям душеприказчик съм. Понякога състрадавам, понякога хич и не слушам, но ония не ги интересува - карат нататък:)))
И от възраст е - склероза, логорея, изтънели нерви - и от простотия, от селяния... но аз обичам да съм в ролята на канарчето. Не мога да нараня никого - да го отрежа. И се товаря, товаря, но ... нищо. От едно определено време се усещам, че и аз взех да изпадам в такива изповедални състояния! Няма как - ЕГН, всеки по реда си:)))
И не мисля, че хората са лоши - особено младите! Ако знаеш какви ученици имам - млади хора, хубави, успешни! Като се видим по годишните срещи, не мога да се наслушам - все за радост и гордост неща научавам. Е, понякога си и поплакваме - трудни времена са, трудно се пробива път, трудно се извоюва позиция на проспериращ, но честен човек. Точно в младите хора ми е надеждата. Дано!
Прегръщам те, мила Ваня!
Хубава вечер!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 3042506
Постинги: 329
Коментари: 7832
Гласове: 53378
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031