Прочетен: 283 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.05.2020 23:34
Сигурно на всеки в даден етап от живота, се е случвало да мине през ума да започне да свири на музикален инструмент. Предполагам, че на младите по-често, отколкото на 80-годишните, но пък съм забелязала, че именно 80 годишните вече свирят на нещо – кой на позабравеният акордеон, кой – на устна хармоника. Хубаво е да видиш как очите на тези хора греят, когато се изразяват чрез музиката. Буйната тийнейджърска възраст пък, която се характеризира с огромни количества енергия, а и априори е все неразбрана, също има нужда да бъде канализирана. Музикалният инструмент е чудесно средство за това.
Свиренето на музикален инструмент, изразходва енергията, която е в излишък, или обратното – зарежда с такава, когато ти липсва. При всички положения енергия се генерира, витае във въздуха, по някое време, когато уменията ти напреднат достатъчно, че и ти да участваш в свиренето, тя направо може да се пипне. Магия е, а кой не би искал да е Хари Потър J Кой не би искал да се чувства спокоен, балансиран и в хармония, ако средство за това съществува? Или да е зареден със сили от сутринта, така че да може не просто да избута някак деня, а и да го победи с усмивка в ежедневните задължения?
Няма възраст, която е неподходяща. Ако си във възрастта, чиито младежки пъпки са отдавнашен спомен, това далеч не е причина да не започнеш уроци по музикален инструмент. За хората над 40 се очаква, че влиянието на родителското тяло е по отслабено (освен ако още не живеете при тях, но това е тема за отделна статия) и прекрасното е, че могат да подберат сами на какво/с какво им се свири. Не е нужно да ходят на солфеж и пиано, защото майка им едно време тайно е била влюбена в диригент , или „така и така пианото от леля ти стои неизползвано в хола“. Могат да изберат нещо, което пасва единствено и само на тяхната същност, на техния темперамент, на тяхната потребност да освободят творецът в себе си.
И за да дам пример със себе си - бях в късни 30, жена, със солидна професия. Профил, който много малко се вързва със свиренето на музикален инструмент, различен от арфа. Но хубавото на напредването в житейския път е, че си все по наясно със себе си и с това, което представляваш. И знаех, че у мен има гняв и агресия, които не мога да освободя чрез карате, например. Причината е, че разполагам с мускулатура на преварено пиле, и винаги спортната ми злоба е била на един шамар живот. Т.е. ако изберях конкретна битка, двубой, победата рядко щеше да е в моя полза. Да, но негативната енергия беше там, и за да не разболява тялото ми, трябваше да се освобождава периодично. Същевременно музиката е в състояние да трансформира настроението от силно негативно, към летящо позитивно. И така, трябваше ми агресивен музикален инструмент, и го открих в лицето на барабаните. Щастлива съм , че когато почуках на вратата на музикалната школа за първи път, не ме упътиха към близката месарница. Посрещнаха ме радушно и изобщо не се изненадаха, че искам да се запиша точно на барабани.
Откриваш нови приятели. „Който пее, зло не мисли“, в голяма степен това важи и за хората, които свирят. Това е общност, която най-често е ведра, усмихната, и компетентна по различни теми, т.е. ако имаш нужда и от по-задълбочено общуване от това дали ще пуснат оная яка тениска на Долче и Габана на намаление, то много вероятно е именно в музикалните среди да го получиш. Интересът към даден вид изкуство, каквото е музиката, най-често се разпространява и в други сфери на живота, обогатявайки своите приобретатели с ценни знания и умения. Да сте част от такава общност може до голяма степен да задоволи потребността ви и от принадлежност към нещо по-голямо от вас самите.
Музикалният слух подобрява способността за учене на езици! И това няма нищо общо с умението да пееш вярно. Много от най-талантливите и знаменити композитори, всъщност не са можели да изпеят и нота. Но е доказано, че умението да се учат чужди езици до голяма степен зависи от способността да чуете правилно непознатите звуци, които той представлява. Ако слухът ви ги долавя правилно, той ги и предава правилно на мозъка, който от своя страна ги съхранява и интерпретира правилно. Това обяснява защо на много интелигентни хора им е непосилно да учат чужд език, особено такъв, чиято мелодия просто не могат да хванат. Добрата новина е, че музикалният слух се развива и подобрява чрез свиренето на музикалният инструмент, защото “what you focus, it grows”. Когато се потопиш в света на музиката, което е необходимо условие, за да се научиш да свириш на всичко различно от с уста, ти задълбаваш в тази материя, тя става все по-позната на мозъка ти, и той открива нови дълбини в нея. Нещо, като нова електронна игра – в началото си бавен, трудно ти е, не се ориентираш в бутоните. С течение на времето така свикваш, че знаеш наизуст и дизайна, и разположението на всичко в играта.
А знаехте ли, че ученето на едно нещо, развива умения в друга област? Например, ученето на нов език отключва умения за преговаряне у човек, който не е и подозирал, че го има. Мозъкът ни е необятен и представлява лабиринт с безброй много врати. Нашите заложени вярвания и модели от малки, най-често са ограничителни – не пипай там, внимавай да не паднеш, опасно е, не може, не бива, недей... Това създава бариери пред самите нас, които в последствие, като уж зрели индивиди, с далеч повече способности и умения, просто не можем да прескочим. Ако повярваме, че в мозъчният ни лабиринт отварянето на една врата, води до фоайе с нови десет, а всяка от тях – към други десет и така нататък, то ще повярваме, че когато развием едно умение, то неминуемо ще отключи друго. Което при всички случаи ще ни свърши добра работа, защото в живота няма неизползвано умение.
Ще станете по-умни, или поне по-паметливи. Координацията, която ще ни е необходима за свиренето на музикален инструмент, развива мозъка и повишава капацитета му да помни нова информация по-добре. Попадали ли сте на упражнението да започнете да правите поне по едно нещо на ден с различна от ръката, с която обичайно го правите? Например, да се храните днес на обяд само с лявата ръка, ако сте десничар. В течение на времето, това развива огледалната на съответната тъка мозъчна половина, и току виж сте започнали да смятате по-добре, или пък да си спомняте най-сетне къде сте забутали дистанционното за телевизора. А в свиренето на музикалният инструмент участват и двете ръце, плюс съсредоточено внимание, а това прави страхотен фитнес на мозъка. Освен това, по последни изследвания се оказва, че не губим способността да учим докато сме живи, и съвсем не вярно, че възрастните хора не могат да учат нови неща. Те може да губят желание за това, но не и способност. Неслучайно професорите и хората, които работят с ума си по-задълбочено и непрестанно го упражняват, страдат по-рядко от старческа деменция. Т.е. този спининг на мозъчните клетки, ни запазва и по-млади по-дълго време.
Отключва творецът в теб. Както вече споменахме, свиренето на музикален инструмент е начин за себеизразяване. Няма правила, няма ограничения. Там духът е свободен, а творецът, който дреме във всеки от нас (просто в някои хибернира), може да намери своето поле за изява. Така например, аз не умея да рисувам. Ама до толкова не умея, че веднъж едно детенце ме накара да й нарисувам маймуна, без да знае, че аз и триъгълник не мога да нарисувам, камо ли животно. Нарисувах това, което мога – кръг с опашка, дотолкова ми стигат уменията. Тя ме погледна, и каза : Това не е маймуна, това е ябълка. И странното е, че откак започнахда свиря на барабаните, изведнъж у мен се прояви желанието и да рисувам. Пояснявам - веднъж обрали Пикасо, и тъй като той зърнал крадеца, от полицията го помолили да го нарисува – нали е художник. По портрета му били арестувани 2 слънчогледа, 1 пералня, чифт само и килограм ябълки... Та, моите рисунки са тип Пикасо, на които никой не може да познае какво е нарисувано, но честно казано няма значение. Важното е, че някакъв древен инстинкт да излея себе си чрез изкуство се е събудил, и няма съмнение, че това е вследствие на барабаните.
Ще станете по-способни да се организирате, защото ще бъдете по-дисциплинирани. Свиренето на музикален инструмент, точно както и спортът, подобрява дисциплината. Когато вие полагате съзнателни усилия да продължите дадена дейност далече след като първоначалният ентусиазъм за това е изсъхнал като портокалова коричка, вие повишавате с едно просено зрънце всеки ден своята дисциплина. Казвате на този опортюнист вътре във вас, че опитите му за саботаж няма да минат, а това ще ви свърши работа във всички сфери. Така следващият път, когато шефът ви даде за поредн път да изготвите онзи доклад, от който ви се повдига, ще намерите сили и воля в себе си, за да се накарате без много отлагане и мрънкане, така че да ви остане повече време за по-приятни или лежерни дейности. Но това става със всяко изритване отзад, когато днес точно не ви се излиза, за да отидете на урока по свирене.
Не на последно място, музиката е универсален език, който говори директно на душата. И в Конго, и на Тамбукту, и в Хаити, и в Сърбия – навсякъде по света музиката сближава хората и ги кара да общуват, макат и без думи. Тя повишава настроението и ни влюбва в живота. Не бихте искали да не сте част от сътворението на света като втора китара например, нали?
Има музикални умения, които могат да се усвояват онлайн. Дори и барабаните, поне ако си в началото, уроци за ритмичност са възможни за начинаещи. В моя случай, предвид, че съм напреднала, това е невъзможно. А и откак ни затвориха по къщите, по обясними причини, спрях моите уроци по барабани. Стоях, стоях, с изразходвана от свиренето енергия, и един ден получих мейл, че музикалната школа, в която ходех, започва да преподава онлайн уроци. Зарадвах се като малко дете, и веднага се обадих да разбера как точно човек, който не разполага с барабани у дома, може аджеба да практикува онлайн?! Оказа се, че Джоузеф Хелър го е измислил човекът още в своя „Параграф 22“ – не можеш да практикуваш барабани онлайн, ако не си купиш барабани за 2000 лева за у дома, а ако си купиш барабани, се повдига етичния въпрос с добруването на съседите. Но по-важното е, че аз скоро ще мога да продължа да ходя, а за някои музикални инструменти остава опцията за онлайн уроци (сещам се за пеене), което си е удобство.
При всички случаи, запазете музиката в душите си!