"Адът е на земята. Едва ли има човек с достатъчно жизнен опит, който да не е видял, чул и преживял какви ли не страдания. Дори да си от късметлиите, които живеят дълъг и смислен живот, всъщност “наградата” за това е, да изпратиш близките си един по един от този свят, докато ти все по-малко се чувстваш пасваща част от него, заобиколен от все по-непознати.
Няма издевателство или ужас, за който да можете да се сетите, и който да не съществува някъде, ако не пред вас в момента. И ако сме сред избраниците, на които в момента е подарен щастлив миг на щастие и взаимност, то той е точно това - миг. Жалка трохичка, подхвърлена от “тях”. Или от нас самите на.. нас самите.
Какво ако нищо от това, което виждаме, чуваме, усещаме, мислим, че изживяваме, не е реалност, а просто проекция на собствените ни желания? Нереален свят, който рисуваме, за да получим нищожна награда за това, което всъщност даваме? Какво ако има същества, над нас, които умеят да пренареждат енергийни матрици, и се хранят от енергията ни? И всички напоследък модерни теории, че ние сме светлина и частичка от Божественото са верни само до там, че ние наистина имаме енергийно тяло, освен физическото (което също е много спорно според моята теория), и то е просто храна за онези над нас, които са малко по-високо в йерархията, и вече се хранят не като нас, клетниците - с чужда плът (пък била тя и растителна), а с чистата енергия, която ние произвеждаме? И цялата пропаганда, как трябва да сме по-добри, по-щедри, по-обичащи (се), всъщност да награждава пробудилите се отличници с.. Ами да речем по-лесен живот в следващият такъв. Всички слушаме теорията, че ако страдаш физически, това е задължително причинено от травма на психическо ниво. Тялото ти реагира на онова неизчистено ментално и енергийно поле, което е вътре в теб. Че ние сами сме си най-големите палачи, защото не някой външен, а ние самите сме избрали/избираме да се самобичуваме чрез физическо наказание, за да се вкараме отново в “правия път”.
Предупреждавам, ако правилно успея да изясня теорията си, тя не е лесно смилаема. Всъщност, е най-парализиращото от ужас твърдение, което някога се е появявало. Защото според него се оказва, че всички сме обречени, и че адът наистина е тук, на земята. Обречени сме да ни връщат отново и отново, в различни житейски роли, в различни образи, но едни и същи души. Отново и отново, И отново, точно както се има предвид в “ще гориш вечно в ада”. И душите са същите, само ролите са различни. Веднъж си олигарх и създаваш кораби за инвазия на Марс, друг път си омазана в л.йна човешка отломка някъде в Бангладеш, осъдена да прекара изпълненият си със страдание кратък живот в урановата мина, докато събираш ден след ден зъбите си в шепа, а накрая - и дроба си в нея. Един път си майка с голямо семейство, любящ съпруг и приличен стандарт в Щатите. Само дето синът ти е този, който в миналия живот те е убил при случаен уличен грабеж. Дъщеря ти, за която събираш пари за операция в този живот, изплаквайки реки от сълзи и молитви край леглото й всяка нощ, е била психаря, изнасилил жена ти в миналия живот, и на който със сетни сили си изкормил гръкляна за това. Мъчителите ти, които с радост са причинили непоносими страдания на тялото ти по време на инквизицията, стискали са тестисите ти с железни клещи, вадили са ноктите ти ти един по един, късали са от тялото ти парче по парче, преди да нахранят умиращите ти от глад деца пред очите ти с него, са онези роднини и близки приятели, без които казваш, че не можеш в този живот. Едни и същи души-светлинки, останали от погрешната страна на силата, сме като оцелелите сред взрива моряци на Курск: “Дъще, пиша това прощално писмо в пълен мрак, дори не зная, дали уцелвам листа, и с пълното съзнание, че съм обречен. Студено е, вече не се чуват никакви звуци от съседните помещения. И аз съм на ръба на силите си, и зная, че скоро идва и моят ред..”
Дори и да има светлина, някъде там, много, много далеч от тук, тя е отвъд непреодолими препятствия, и знаете ли какво - и бездруго никой няма да дойде да ни търси. Защото, да - носим някакъв заряд светлина и не отричам, че ние сме и енергия. Обаче тя е преодолимо малко и незначително количество, и никой няма да дойде да ни търси зарди нея. Останали сме на страната на мрака и сме обречени да бъдем храната на тези над нас за вечни времена. Просто изгасват живота ти в този епизод - без предупреждение, без логика, без милост и без справедливост - защото няма кой знае какво значение в точно този миг от вечността, наречен сегашният ти живот как, с кого и с колко живееш. В един момент отиваш да те презаредят, и те връщат отново, все едно в какво превъплъщение, защото и то ще е за кратко. Важното е само да си ‘по осъзнат” (каквото и за несъществуващият Бог да означава това), за да светиш по-силно, т.е. да си по-питателен. Защото ние, низвергнатите да разполагаме със земни животи, сме най-нисшата каста на вселенското общество. Живеем в чупливи, гниещи, несъвършени тела, които са способни да изпитват невъобразими страдания. Живеем с души, у които по скалата на Маслоу е заложен стремежът към принадлежност, и сме способни да изпитаме и несъвместимо с живота душевно страдание, когато загубим най-любимото ни същество, онова, което инстинктите ни са предопределили да обичаме повече от себе си в този живот (нищо, че е било палачът на другото ни дете, в миналия ни живот). И като нищо докато обикаляш на екскурзийка в някоя голяма европейска катедрала, и си платиш билетче за вход, за да видиш мощите на Свети Едикойси, нищо чудно това всъщност да са твоите собствени мощи от по-минало прераждане. И още по-крейзи, ти си предшественик сам на себе си, а в сегашният си живот си женен за майка си от предишния, и си се шлякаме помежду си на общо основание роднини по първа линия, а някой ни убеждава, че това било грях и кръвосмешение. Само ако е в сегашния, обаче, забравят да добавят. Душите ни са песъчинки на един и същи пясъчник, и от нас правят пясъчна фигура, представляваща сегашният ни живот, след което я разрушават, и отново замесват фигура. И голяма част от песъчинките се повтарят, но вече са на друго място и в друга конфигурация. Шантаво, а? Но някак съвместимо със всичко познато нам, включително и обединяващо знанието от всичките мъдри книги за духовно израстване. Това обяснява и защо деца умират от страшни болести, защо най-светлите ни приятели загиват при нелепа катастрофа, а отвратителният чичак, причиняващ зло след зло на човечеството, ще умре евентуално на 106 години на яхтата си, яхнал актуалната Мис Свят, а прокобата му ще продължи да стиска този свят за топките, дълго след кончината му.
Защото няма значение. В следващата глава, ще е бедуин в пустинята на Пакистан, а седемте му деца (които в миналия му живот са били например зелените поборници за чиста планета, които са тровили най-много плановете му за световно господство), ще измират поетапно пред очите му от глад и коремен тиф.
И като лакеи от най-нисшата каста, сме програмирани да се храним с тленни останки, защото друг шанс не ни е бил даван никога! Замисляли ли сте се, че ние по дифолт се раждаме грешници - за да оцелееш, трябва да убиеш. И не, ако се храниш само с растения, това не те прави извън хранителната верига - те също са живи, и те също искат да живеят като всяко същество на света, който уж познаваме (включително и бактериите, вирусите, хламидиите и паразитите). Замисляла съм се, какво трябва да ядем, за да не причиняваме страдания никому. И знаете ли, дори падналите плодове, медът и млякото, които не причиняват пряко нечия смърт, всъщност са храната на някое друго живо същество, което ти, като по-силен и по умен, обричаш на гладна смърт. Извън другата модерна концепция за веганството, просто нямаш полезен ход, ако искаш да не причиниш страдание. За какъв шанс за израстване тогава говорим? Или какъв чеп е трябвало кармично да изплащат клетите динозаври, че присъдата им да е била изтребление на целия вид?
Ако наистина целта ни е да се научим да се обичаме помежду си, и да обичаме себе си като част от божественото, ако идеята е да си причиним толкова много насилие, че да се откажем веднъж завинаги от него като учител, то какво по дя...лите трябва да научат делфините, затворени до живот в басейн 3 на 5 във Варненският делфинариум? И не го ли научиха най-сетне тъпите му делфинени чукундури, дори когато малкото им умря по време на представление, а те трябваше да довършат шоуто заради екзалтираната публика? И когато отказаха да изпълняват номера в този момент, защото интелектът им стига до толкова, че да се усетят, че преживяват най-голямата драма на един родител - загубата на рожбата им, ги държаха гладни със седмици, за да може на следващото предствление да са по-“игроохотливи”? Разбира се, и гадните игуани, маймуни, панголини и други тъпи твари, които за радост имат рецептори за болка, свързани с добре функциониращ мозък, да са натъпкани полу-живи в клетки една над друга, в която капе кръв от гореположената клетка на предишните осакатени животни, на всички пазари в Китай? Как пък не се освестиха от толкова страдание, па не се осъзнаха и не просветляха и те, мамаимдеба непросветена?! Хора, представители на божественото им причиниха всичко това, за да нахранят други представители на същото, в частност и всички нас.
Не оспорвам, че ние вероятно имаме повече способности от видимите за петте ни сетива. И най-големият агностик се е сблъсквал с необяснимото. И знае, че съществуват неща, които сетивата ни не могат да уловят по никакъв начин, но те са там и ги има. Магнитното поле, радиацията, и още куп невидими, но доказано съществуващи неща. Така че е напълно възможно да можем да се самолекуваме само с енергия, и констелациите наистина да успяват да пренаредят матрици по такъв начин, че даден проблем да ти се реши само чрез този начин. Друг е въпросът, че подобно на филма “Ефектът на пеперудата”, в който главният герой имаше умението да се се връща назад във времето, и премахваше нещастието на един от близките му, само за да се озове в бъдещето с друг пострадал. Та, по мое мнение тези констелации правят точно това - решават проблемът ти с безработицата в момента, като ти намират дрийм джоб, обаче на сестра ти й се ебава майката на семейството, щото хваща мъжа си в изневяра още на следващият ден..
Но да, ние имаме способности далеч отвъд обозримите. Но подобно на едновремешните индианци, които разменят най-ценните си ресурси за най-обикновени стъкълца, така и ние сме използвани за генератори на енергия от висшестоящите същества, в замяна на един илюзорен свят. И си мислим, че всичко в крайна сметка е за наше добро, че колкото по-осъзнат и в синхрон си с вселенските закони (чието съществуване също не отричам), толкова по-близо си до голямата Любов, мъдрост и нирвана. А всъщност сме ферма за калифорнийски червеи, които отглеждат заради качествата им да произвеждат храна за енергийните същества. И имаме точно толкова шанс да се организираме и напреднем ментално, че да се отървем от затвора на насилниците ни, колкото имат шанс с нас нашите червеи. Най-много да ги намериш на сутринта скупчени в ъгъла в опит да избягат, катерейки се един връз друг, но това в никакъв случай няма да се дължи на факта, че са прозрели голямата картина (те все пак нямат никакъв капацитет за това), а най-вероятно защото в този вгъл осветлението и отоплението са маалко по-силни… В света, който познаваме, никой не съществува просто така, и никой не съществува само за удоволствие. Всеки е направен да служи на някой друг, и по силата на тази логика, вероятно и ние се мислим за върха на хранителната пирамида. А то какво било...
И ако считате, че описаното до тук е отвъд границите на възможното за възприемане (то пък сякаш самият живот е), ще продължа с теорията, че всъщност реалността, в която вярваме, изобщо не съществува. Или по-точно съществува само в нашето въображение. Подобно на провидците в “Специален доклад” с Том Круз, нашето как да го нарека - астрално тяло лежи в басейн от смазваща субстанция, окичено с електроди, иначе в главата си провидците спасяват света и извършват чудеса със своя и чуждите животи. Онези над нас са достатъчно развити, за да могат да ни сервират подобна възможност, а ние щастливо да пляскаме с ръце на птичките, пчеличките и зеленината наоколо. На величието на планините и необятността на океаните, като всъщност те са само крак на акар в леглото на “висшите”.
Генерално идеята е - нищо от това, което познавате и в което така дълбоко вярвате, не съществува. И нищо от това, което си мислите, че е за добро, всъщност не е за нищо, защото дуалността е позната само на нашия свят. Във вселенския всемир всичко е такова, каквото е, без ненужните човешки ограничени определения за “добро” и “зло”, и всъщност няма никакво значение какво, как и с кого правиш. Когато си обречен каторжник, е все тая дали помагаш на съкилийниците ти да се чувстват по-добре, или вадиш нечие око на закуска, щото те е погледнало накриво. И в единия, и в другия случай, нито ще те помилват за това, че си делил обяда си с по-гладното си другарче, нито ще ти начислят допълнителни години присъда за отнетият от другото другарче орган. Ти си каторжник, осъден си без много много да са ти дали шанс да докажеш невинността си, и ще прекараш остатъка от живота си в тази каторга. Само дето ние сме още по-прее.ани, защото животът не е един, а е в рамките на вечността. И подобно на батерии, ще си ни вадят от играта когато решат, че не им светим достатъчно силно и не даваме добра продукция, за да ни заредят отново и пак да ни вкарат в игра, па барем в следващият живот се усетим да сме добри хранителни елементи. Яжте, пийте, е.ете когото решите, защото така или иначе това не съществува, и никой реално няма да ви съди за това. Поне не и справедливо. И всеки живее според собствените си морални норми, и само ако нещо ви се струва крайно нередно, не го правете, не за друго, а защото на вас самите ще ви е кофти. Но и това е временно. (А и само не очаквайте, че друг няма да го направи без да му мигне окото).
И някой ден, този мой “научен труд” по неведоми пътища ще се запази във времето, аз ще се преродя в 120 килограмова тьотя, съпруга на руски олигарх, в тон с тогавашното съвремие и в опит да покажа колко всъщност съм задълбочена, ще започна да чета отнесена абстрактна литература, ще попадна на собственото си творение от днес, и ще си кажа” “Егати тъпата история, нищичко не разбрах!” Но ако е модерно, ще коментираме с други свине-приятелки, колко всъщност прозорлива мисъл е имал авторът, като за тогавашното ниско развито ниво на съзнанието.."
