Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08.2020 15:46 - Викенд на село част 2
Автор: raiap Категория: Забавление   
Прочетен: 294 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

И така, в сладки приказки и забава, на верандата, под свидетелството на щурците наваксваме 15 години невиждане. Някак ми е странно как десетилетия от животът ти имат своята кратка версия, и можеш с няколко изречения да ъпдейтнеш другия с общите житейски линии. Вече ако задълбаеш в детайли – кой си обичал, защо, какво си правил, защо, и какво не си, а защо, и тук вече времето започва да не стига. След като броят на прозявките стига определен интензитет, разбираме, че си е време за лягане. И утре е ден. Чака ме обширна стая с чисти чаршафи, което за изнуреното тяло си е гушка и половина. Обачче аз открай време се славя със страхливостта си, а тук съм на ново място, сама с още една жена, в селска къща на стотици километри от цивилизацията. И наличието на порядъчно количество „братя“ по пътя и в селото никак не ми подейства успокояващо, даже напротив. Ако има някакъв друг недостатък на селския живот, освен наасекомите и вечно нахалните мухи, това си остава сигурността. Няма СОТове, джипове, джетове, портиери, съседи... и това ми докара сериозно безсъние въпросната нощ. Мигам като бухал в тъмното, и по задника ми лазят ледени тръпки дали някой не ще го пожелае, барабар с двайсетте ми лева от портмонето. Заспива се призори при такъв диспозитет на психиката, и се спи почти до обяд. Няма лошо, особено ако не те чака истинската селска работа, която изисква да се стане „по видело“, че животните гладни, неиздоени, реколтата на къра не чака, и изобщо „благините“ на ралния селски живот. Денят започва с чаша чай, почти съм сигурна, че пооскубах и някой и друг стрък трева от плочника, че да не ме обвинят в бездействие. След толкова тежка дейност се налага да се почине, и да се обядва, и бездруго жегата е едва поносима. Има предвидена маса със сянка за целта, и ние набързо спретваме постният ни обяд. Оказва се, че в жегите и на двете не ни се хапва месо, а нещо свежо и леко – зеленчуци на салата, и картофи за плътност. Още наваксване откъм приказки, и следва час по култура – взимаме по книжка и се отдаваме на самообогатяване. Рай е, че тъка добре си пасваме като начин на обитание и изобщо – стил на прекарване на почивката, та нещата ни се получават гладко, без напрежение и излишно суетене. 

Вече е привечер и започва да разхлажда, съответно жизнените ни функции се рестартират. Решаваме да направим разходка до близката пещера и езерото до нея. Пътят е асфалтиран, но денят е делничен и съответно рядко минават коли. Наслаждаваме се на бавна, лежерна разходка, аз си падам по билки и се зазяпвам да ги разпознавам и си тренирам паметта коя за какво служи. Срещаме змия, ама от миролюбивите, каза „добър ден“ и побърза да се отпраи към нейните си дела, малко по-нататък на има-няма 7-8 метра изскача сърничка. Никога не съм виждала толкова отблизо, в първия момент помислих, че е куче, защото това изскача по алеите в нашите паркове. Поглежда ни учудено (тя и тя не е виждала хора от толкова отблизо, предполагам), и с елегантн плонж се гмурва в гората. Стигаме входа, или по-точно - изхода на пещарата, а под нея се разкрива гледка към съвършено езеро. Гледката на залезът към езерото до толкова ни вдъхновява, че решаваме на другия ден да отидем на самото езеро (тук все пак го гледаме през храсти), за да изпратим залеза. Събирам още няколко листа от смрадлика за личната ми колекция, и се отправяме обратно.
На другата при-вечер, отново след подобаваща порция мързел, се отправяме към езерото, този път заредени с розенце и рибарски столчета. Така и така сме с колата, тя ме моли да се разходим преди това до съседни села, които навремето са били част от тяхната общност  - заедно с децата от тях, са ходили в училището до тях. Да, имало е училище, и да учителите са били на такова ниво, че приятелката ми е категорична, че грамотността и фундаментът, дадени им в онези години, са допринесли в огромна степен за това тя да е лекар днес, а много от съучениците й да имат успешни кариери у нас и в чужбина. Кара бавно, разказва ми историята на децата, живели в почти всяка къща по пътя, показва ми читалището на съседното село, където навремето гостуващи трупи са им правили често театрални представляния.. Опитвам се да си представя къщите без срутеното, читалището без бръшляна, който го прави да прилича повече на замък днес, и най-вече наличието на хора, на деца, които са щъкали наоколо. Сега всичко прилича много повече на декор от приказката за Пепеляшка, на 99тата година. Приятен полъх е да видим семейство млади ентусиасти, които са оградили един доста обширен терен, оплевили са го, хубава трева са насадили, в далечния край – няколко пчелина турили, наоколо – парници изградили. Живеят в каравана, наоколо тичат няколко дечица и куче.. личи си, че са избрали това пред големия град, не са били винаги тук. Този начин на живот не е за всеки, но всъщност и не малко хора вече го предпочитат, месомелачката на града не е показна за всяко здраве.
Класираме се и за езерото, тъкм о когато слънцето започва да се оттегля. Вадим столчетата и розето и посядаме в лоното на гледката. Заради уникалността на 2020 година, наоколо няма каравани или изобщо други обитатели, ако не броим няколкото лодки на местни рибари и гледката е много, много вип. Тя ми разказва за това как се е образувало езерото и местните легенди. Спомня си как като деца са прекарвали цели безгрижни дни на плаж тук, въоражени с по един сандвич. Гледайки лодките, веднага се усещам да я помоля на другия ден да ме заведе при местния морски цар, за да си напазарувам прясна рибка, което се и случва, само че баш този ден рибарят беше хванал само коричка от слънцето, не и риба, та тук удрям на камък. Изглеждаме цялото Слънчево представление и се отправяме към дома. Спретваме си отново нещо свежо за хапване, и го поливаме с по чашка узаки. Основната съставка на узото или мастиката - анасонът е много специфично растение, хората или много го харесват, или не могат да го понасят, но рядко са безразлични към него. Ние, слава богу сме от първите, и макар вече изобщо да не ни бива като пияници, си услужваме с по чашка, даже и цигарка палим накрая – някак щурчешкия хор и приятната компания го предполагат.
Тази нощ спя по-добре и на сутринта (разбирай след 10) тръгваме на лов за местни деликатеси. С рибата както вече разкрих не ми се получи, обаче какъв мед успях да докопам! Отиваме до двора на пчеларя, а той тъкмо вади реколтата! Центрофугата върти, отдолу се стича сладкото злато, а наоколо ухае неописуемо на пресен мед. Хората са сърдечни, пускат ме наоколо да любопитствам, да задавам въпроси, даже да си гребна мъничко от восъчната пита, обилно потопена в мед. Поръчвам си доволно количество буркани, които да взема на другия ден на тръгване, като не пропускам да заръчам и от питата – такова мога да ям като Мечо Пух, всеки ден. За мен това си е богат урожай, а като добавим и току-що набраните манатарки, които си купих на връщане от село Бързия, и прясната пъстърва, която взех от живарник по пътя, се чувствах като истински гурбетчия.
Последен ден престой ми е, а не ми се тръгва изобщо. Някак едновремешните четири дни не са като днешните, които минават изключително неусетно. Неуместно бързо, особено ако е хубаво. Нищо де, ние пак си го изкарваме с кеф, защото винаги намираме за какво да си говориш. Някакси small talks никога не са ми се удавали. Не вждам причина да си говорим половин час за времето, освен ако не планираме престой на палатки. Не виждам нито смисъл, нито забава в това да обсъждам други хора и не мога да говоря общи приказки, затова харесвам събеседници, с които се получват по-задълбочени и задушевни разговори. С тях се храни душата, и в тях се ражда истинското приятелство. Така че на следващият ден си ръгвам с пълни сърце, очи и ръце – домашният гроздов сок без молекула консервант (ако не броим захарта) си е дар и половина за изпроводяк. По пътя наобратно в колата не пея, защото не умея, но душата ми композира..




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: raiap
Категория: Забавление
Прочетен: 26925
Постинги: 20
Коментари: 8
Гласове: 30
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031