Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05 20:06 - Всички, които са били в Индия казват, че ...
Автор: raiap Категория: Забавление   
Прочетен: 185 Коментари: 2 Гласове:
4



Придвижвам се пеша от точка А до точка Б покрай шосе. По някое време срещу мене две циганета с колелета (да не се губи римата) на около 12-13 години. Черни, мърляви, чорлави, сплъстени, с дупки по дрехите, както си трябва. Обаче волни като вятъра – въртят стремглаво педалите на заемните си колелета, а вятърът им струва път.  Веднъж, минавайки покрай гетото им, едно друго цигане разправяше, че е взело велосипеда на братовчед си срещу два лева наем. Точни роднински отношения, няма как.

Първото момче се изравнява с мен и по лукавата му усмивка разбирам, че ми казва нещо очевидно секси според него. Не го чувам, защото отминава за миг, а и шумът от колите го заглушава. Наближава и второто и със снежно бяла усмивка, докосва с една ръка сърцето си, докато с другата продължава да държи кормилото:

- Да ти имам душата, кхакоооо! – и ръката му изхвръква откъм сърцето в моя посока, и бързо ме подминава.

Замислям се за току-що видяното. Имаше толкова фриволност в картинката, толкова чистосърдечност, тези деца с колела бяха щастливи в един смисъл, който всички ние търсим упорито. Разбира се, това беше снимка от този настоящ момент, уловен и запечатан от съзнанието ми, като картина на Моне на незнайна госпожица в парка. В този миг, те са перфектно щастливи, може би само поради факта, че са избягали от средата си за малко. Циганите толкова много приличат на прароднините си – индийците. Единствената разлика е в облеклото, наложена от географското местообитание. Но начинът, по който първично и без излишни предразсъдъци гледат на живота, музиката, белите зъби, немарливостта, лукавството... и за двата подвида е въпрос на чест да преметнеш най-близкия си родственик, товарейки макар и с 10 стотинки сметката му. Лъжата е нещо толкова естествено, като ходенето до тоалетна – и двете се правят пред другите. Музиката, която ако няма извивки и маанета, и не се пее за изгаряща, изпепеляваща, невъзможна любов, не е музика (хм, и това от хора, за които да се озовеш в леглото на брат си не е big deal. Независимо от кой пол си. Та колко да е невъзможна тая ми ти любов, ама нейсе).  Крещят си, бият се, палят се, колят се, после са си пак приятели.

Всички, които са били в Индия казват, че първоначалният  шок е зловещ, и са прави. От първа ръка потвърждавам, че междукултурното различие те блъска като стара смрадлива джапанка в челото, и минаваш на  „не пипай, не вдишвай, не поглеждай“ mode. Индийците са далеч по-пъстри и крещящи от нашите цигани, златото си е задължителна част от реквизита. Ама такова злато, дет викаше моята дружка – като от чипс „Зрънчо“ извадено. „Вкусът им към бижута, или по-скоро тоталната липса на такъв е толкова фрапиращ, че практически е като псувня във вид на украшение.
В Индия да си богата матрона, която като спре луксозният си джип на улицата, да си изсипе опаковките от целия изяден джънк директно от скута на тротоара, е въпрос на престиж и запазване на доброто й име в обществото.
Готвят с огромни количества подправки и люто, в резултат на което като се изпотят, миризмата в близост до тях (разбирай 3 метра)  те изнасилва. Всичките ти 5 сетива не смогват на напрежението, така последно се чувствах във Ватикана, ама там предизвикателството е само за очите. Помня, че след като току-що бях излязла от там, и не можех да кажа какво съм видяла – толкова детайл имаше. Та и Индия не отстъпва по единица информационен поток в секунда към сетивата ти. И в мига, който стъпиш там, и ти се иска да си разкъсаш  дрехите в жалък опит да се влачиш за крака на пилота, комай те върне обратно.


Всички, които са били в Индия казват, че храната им е вкусна. Със сигурност зависи къде, и със сигурност е важно след това храносмилателният ти тракт ти да си остане неразделна част от теб. Но където бях аз, това изобилно разнообразие от хиляди билки, коренчета и подправки, докарваше неповторим и неописуем вкус на храната, който и до ден днешен пълни устата ми със слюнка. За тях ябълките и крушите са ананасите и бананите. Растат навсякъде (където са засадени) и хората просто отиват с един нож, и си отрязват една чепка. Там за пръв път видях ананас, не знам защо си мислех, че и той расте  по дърветата. Оказа се, че е храст и расте на земята, като първоначално го помислих за алое вера, листата му наподобяват пред нетренираното око.
image

Всички, които са били в Индия казват, че  след това винаги те вика по име. След като се завърнах триумфално, обещала си хиляди пъти никога повече да не стъпя там, и след като престоях доволно количество време в комфорта на нашата си кочинка, установих, че има нещо наистина магично в Индия. Не можеш да го назовеш, защото не е част от спектъра на 5те ти сетива, и е написано на санскрит. Нещо тайно, нещо с 3М -  магично, мистично и магическо, като мистериозна любовница, която е оставила само спомена за ухапване по кожата ти, но той те кара да настръхваш за още при спомена за нея. Сякаш иска да те компенсира с още по-незабравима екзотика следващият път..


Всички, които са били вИндия казват, че тази симфония от неосквернено щастие, която само бедните хора, непознали травмата от страха да не загубиш материалното, притежават и индийците, и ромите. Няма утре, защото не знаеш кой ще ти налети пиян зад ъгъла, докато се прибираш от съседите в махалата. Няма вчера, защото често спомените са свързани с насилие и е по-добре да бъдат забравени. Ок, заровени надълбоко. Имат само днес, денят, в който някой ти отдаде под наем колелото си, и плющяшият вятър те убеждава, че си свободен, сит, и господар на света. Мисля, че това е част от тяхната неразгадана мистерия – скотското,  първичното, номадското,  необремененото от норми съзнание, прачовекът с препаска през слабините е общото звено между техните и и нашите деди. И част от нас им завижда за способността да стоят толкова близо до същността си, до душата без име, род и народ.



Тагове:   храна,   пътуване,   индия,


Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cell - :-)
31.05 21:38
"..И част от нас им завижда за способността да стоят толкова близо до същността си, до душата без име, род и народ."
цитирай
2. krumbelosvet - Ако
01.06 05:55
Ако са ти обрали лозето.
Или са изнасилили и убили баба ти,
Или си майка на изнасилената, ядена и убита журналистка край Русе,
друга песен ще запееш.
Ние сме несъвместими, освен ДОНЯКЪДЕ, в съотношение 1:100. Беше в наша полза, сега тръгва към тяхна, и няма да спре ОТ САМОСЕБЕСИ. Така че като се прехласваш пред "свободата" на човека БЕЗ СРАМ и МОРАЛ, знай, че за него НЕ СИ ЧОВЕК. Освен пу.ка, ако си жена. И н,ам квоси ако не си, но не и човек. Мястото им е в Индия.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: raiap
Категория: Забавление
Прочетен: 2182
Постинги: 18
Коментари: 7
Гласове: 27
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031