Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05 11:00 - Едно пътуване до „Онгъла“
Автор: raiap Категория: Туризъм   
Прочетен: 186 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 22.05 14:11


Беше преди доста време, тогава бяхме още гаджета с моя мъж. Всъщност, още не бяхме дори гаджета, а той ме сваляше. И понеже съм си и красива, и умна, и усмихната, и добра, човекът заслужено искал да ме впечатли с нещо по-така. Тече си редовната свалка, и той решава да ме покани на разходка извън София. Вади мега-яките снимки на мястото, което си е наумил– кожи пред камини, огромни луксозни помещения с king-zise bed, наоколо – тучна зеленина, вихрогонни кончета, лазурно-синьото на Крушунските водопади – ами, за съблазън си е.

 

И така, тръгваме натам в един четвъртък следобед, ще играем за дълъг уикенд. Сега, аз съм леко притеснена, защото от сигурни източници знам, че уикендите са хлъзгаво нещо – имат способността да са много кратки, когато ти харесат, и изтощително дълги, когато компанията е непоносима. А както казах, бяхме още в началото, и не се знаеше кой какъв заек ще извади от шапката. Аз лично съм миролюбова, стига да съм нахранена, да има чаша вино, и да си легна навреме. Пълноценният сън е важен за красотата на всяка вещица, както се казваше в едно детско.

Онгъл се намира на около 3 часа път от София, Ловешка област. Проучих, че думата ознчава укрепеният лагер на Аспаруховите прабългари. И мястото побърза да не ме разочарова – разбираш, че си пристигнал по конската опашка, закачена на портала на огромен двор. В него - голяма сграда – бившето училище на село Кърпачево, сега преустроена на къща за гости „Онгъл“. Направи ми силно впечатление дамата, която ни посрещна – красива жена, която беше безупречно стилна. Пролича си, че се постара да ни накара да се почувстваме у дома си (но у дома си тип „имал си тежък ден, ще ти сипя едно“, а не у дома си тип „пак ли ми се прибираш по никое време, хаймана!“). Разведе ни наоколо, а тези ми ти билки от цялата зеленина околовръст, не спираха да ми шепнат песен за любов. Придружи ни и местният стожер на Онгъла – Цървулчо (неясна порода от кучешки вид, но с душа на благородник. Бил малтретиран в мрачното му минало, затова е недоверчив към хората и не дава да го галят, но пък е мил и дружелюбен иначе)

Всеки, познаващ в детайли градския живот знае какво е погледът ти да се сблъсква с бетонна стена, и тя да печели рунда. Зажаднялото за зеленинка, птича песен и жужене градско око и ухо направо се опиянява от цялата атмосфера на Онгъла. По средата на двора има ограждение – манеж, на който може да се язди кон, поне от този, който може да се качи отгоре му. За мен се оказа голямо предизвикателство. Тези животни са огромни, и без унизително подбутване по дупето не ми се отдаде елегантното мятане с развени коси на един скок, планувано за впечатляване на ново гадже. Спомням си, че ми беше въздействало името на женската – Пагане. Мъжкият си беше нашенец – Тошко. Язденето, разбира се, се случи след като се настанихме – да си призная, стаята ми хареса повече и от на снимките, а аз съм си от капризните. Тези хора не бяха пестили пространство, не ми стана ясно как им излиза сметката. Стаята беше поне едни 60 квадрата. Имаше си я и камината, и мечата кожа пред нея, и гоямото легло (тъй де, тези работи са важни за новите гаджета). Имаше си и една прозрачна преграда, в един от ъглите на стаята, която представляваше душ-кабината. За стилово – безупречно, ама как да го опъна това лееко встрани от божествено тяло под душа насред стаята, ми беше задача с повишена трудност, която признавам си – мислех до вечерта. После реших да стрелям ва-банк и да помоля кандидат-любимия да освобождава помещението като дойде време за хигиената.

Та, метнахме багажа, ударихме му по един душ на смени, после езда, малко къпане в басейна – споменах ли, че в двора има място и за басейн? Това им е хубаво на добрите стари селски Онгълски дворове – биват големи, добре поддържани, разполагат с басейн и манеж, люлка от тези където можеш да си полегнеш и да си се полюшваш, с книга в ръка И! Не на последно по моята скала от критерии място – със заведение на поляната, под сянката на ... знам ли на какво, аз съм градско чедо – ама важното е, че пази сянка, а вечер е дом на щурчета. То рано или късно и за тази част идва времето (за мен винаги – рано). Сядаш си, и те питат най-сладкия въпрос – от домашната ракия ли да носят, а който ме познава знае, че  аз там се предавам морално и физически, мноого обичам домашарка. Е, разбира се, пия като дама – до половината на малката чашка, но важното е, че и това количество прави празник на всичките ми сетива. Редена салатка, мешана скара, пържени картофки – чели сте книги, няма какво да ви обяснявам какво е искал да каже Достоевски. Как да не се влюбиш, а? Мъжът ми най-много намаза от това мое размекване.

Романтиката си е романтика, има една приказка, че дупето си иска приключения. И ето ни на другия ден, спретнати в спортни униформи (разбирай стар, продънен анцуг и гумени рибарски ботуши, но по-късно драгия читател ще разбере, че това си беше най-удачното облекло за предстоящото мероприятие). Моят все по-любим, беше организирал покоряване на подземна пещера за този петъчен ден, и авантюрата включваше пълзене в кал и гребане в подземно езеро, с челник на главата, та от това върху нас повече дрехи не ставаше. Близо шест часа напредвахме заедно с два гида от местен произход, в проходи, тунели, по едно време извадиха от раниците нещо, което при подходящо тертиране се оказа надуваема лодка. Целта – окото  на туриста, посредством челника на главата, и половинчасово гребане на колене в лодката, да се наслади на уникални карстови форми, изваяни от твореца от сталактитите и сталагмитите в подводното езеро. Като изпълзяхме накрая, омазани в прилепски курешки и с вид на Рамбо в „Първа кръв“, бях повече от щастлива от новото изживяване. Уверявам всички градски кифли, че това си беше много по-яко от ходене на мол за нови обувки в събота вечер!

Няма да ви казвам какво вино пие такава умора, нито как заспиваш като прострелян от упор – още докато тялото ти пада към леглото, обаче изживяването наистина ме изкефи максимално!

След силна игра се почива, казват професионалистите, затова на другия ден предпочетох интелектиулните занимания. На закуска се запознахме с някакъв местен човек, който се оказа, че има претенции да е специалист по игра на табла, а от Ванкувър до Владивосток се знае, че аз турнирите по табла ги мачкам като Гришо – Шарапова, та запретнах ръкави. Не се размина и без четене на книга в люлката - този потенциал моят,  трябва да се поддържа все пак.

Мъжкият избор се спря на надпревара с бъгита през поляните, турнир по тенис на маса за начинаещи, и стрелба с лък на поляната. Ама ние сме така с моя мъж – от началото обичаме да имаме свободата всеки да избира своите хобита и предпочитания, и другия не само, че няма нищо против, а това сякаш ни сближава. Както обичам да казвам – да останеш ерген в брака е най-предпочитаната от мен форма.

Остана ни един ден за разходка до Крушунските водопади. Най-електриковото синьо, което съм виждала на живо. Май беше от варовиковота дъно, или пък отражение от очите на все по- любимия, а може би от виното на обяд – при всички положения съм запомнила мястото като магическо... От тогава обичаме да ходим на Онгъл и ето, вече толкова години сме заедно, дай Боже и още много да предстоят занапред, и дай Боже все така радушно да ни посрещат там!




Гласувай:
7
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: raiap
Категория: Забавление
Прочетен: 2029
Постинги: 18
Коментари: 7
Гласове: 25
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031